Първият български фокусник

Първият български фокусник – хаджи Найден Йованович (1805 – 1859).
Малко известно е, че първият наш фокусник, за когото имаме сведения, е видният възрожденски книгоиздател и книжар. Родом от с. Аджилие (дн. Юнаците), Пазарджик, хаджи Найден на младини е учител в Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик) и Батак, а впоследствие се захваща (по препоръка на Неофит Рилски) с книгоиздателска и книжарска дейност, за да се превърне по този начин в учител на цяла България – „Искам за едно добро да служа на тоя свят“, казвал хаджи Найден.
През 40-те и 50-те години издава над 40 книги, съставени или преведени от самия него и други възрожденски книжовници и отпечатани в Букурещ, Белград и Цариград.
С издадените книги неуморно обикаля из българските земи, като колкото ги продава, толкова и ги подарява, и навсякъде насърчава и подпомага по-будните деца да се учат. Последните години на живота си, болен и сляп, прекарал в голяма нищета в Белград. Малко преди смъртта си споделил с перущенския учител и поборник Петър Бонев: „Петре, всички ме забравихте! Кажи и на другите да ме пообикалят. Ах, да мога да се дигна, ще си отида на нашия вилает, но виждам, че скоро ще умра. Обичам свободата, но много ми е жалко, че не ще сложа кости в моето отечество…“

За уменията му като фокусник научаваме от спомените на друг известен възрожденски книжар и книгоиздател, Димитър Паничков:
„Шеговитият хаджи Найден правеше разни смехории и мурафети. Например: яйце да ходи по полицата: върже го с бял конец, вързан за ръката му, ачи подложи шапка и вика: „ге, ге, ге!“, дърпа с ръка невидимя бял конец, и яйцето падне в шапката; или: прокара нишка с тел през чибука и вързаното яйце върви отвън по него. Правеше и пържен петел да кукурига: намокри го с киречева (варна) вода, та му опада перушината, намаже го с пържена каша, приспи го в някой съд и го сложи на софрата. Посред нощ петелът се разшава и закукурига. Палеше свещ с върха на ножа, – кибрит тогава още нямаше – в запушено шише с вода имаше нещо като тюкюрт (сяра) или фосфор.
Еднаж – туй беше след чумата – при даскал Геня бяха дошли и хекиминът карловец Танко, Иван Павльовичин и Драгойчо Мирчовичин; те учеха псалтикия. Хаджи Найден направи яйце да се търкаля само по земята: изпразнил го и вътре тайно турил живи пиявици. Всички тия мурафети той вадеше от една сръбска книга. Вечерта седяха до късно. Сутринта и Танко изигра един мурафет на хаджи Найдена: без никой да го види, взел счукани черни шикалки и сачи-къбръз (зелен камък), поръсил пешкира, па го подаде на хаджи Найдена да се отрие; като се оми, подаде му после и огледалото да се огледа.
Хаджи Найден почерня като арапин и, като се видя такъв в огледалото, се много уплаши. Няколко дена той не излиза вън. Ми се със сапун и си маза лицето със зехтин, доде едвам избеля. После той казваше, че за туй сам си бил виноват: „Показах си, рече, рогата, туриха ми въжето!“