Най-старите сведения за магичното изкуство датират от 2600 г. Пр. Хр.През 1823 г. Хенри Уесткар открива папирус от древния Египет, който съдържа най-древния разказ за магьосник, наречен Джей Ди и поканен в двореца да изнесе пред фараона Хеопс магически сеанс. Той демонстрира фокус, в който симулира обезглавяване на една гъска. След като всички присъстващи са убедени в обезглавяването, животното изненадващо възстановява главата си, свободно размахва крила и отлита. Същият фокус бил повторен с пеликан и дори със затворник на фараона. Естествено в папируса не е описана тайната на изпълнението на фокуса и днес можем само да гадаем каква е техниката на неговото изпълнение. Именно забулената в тайна техника на фокусите е дала възможност на най-добрите магове в древността да станат приближени към двора на владетеля и техните умения да се използват за манипулиране на поданиците.
Интересни са сведенията за магическото изкуство в древна Гърция прилагано от жреците в храмовете на боговете. Според описанията в книгите придружени с илюстрации са описани механични техники използвани при религиозните ритуали като огнени пламъци изригващи от мраморния под пред олтара и звуци илизащи от устата на статуите на боговете и усилени чрез системи от механични усилватели, които създават мистични внушения у посетителите. Всичко това говори за огромното влиянието, което маговете (жреците) могат да упражняват върху населението. Характерно за магичното изкуство в древността е, че хората са вярвали в натурализма на магията и се акцентира върху това, че боговете и духовете участват в реализирането и.
С течение на времето магичното изкуство търпи развитие, мистичният му ореол избледнява и в I-ви век след Христа вече има сведения, че магията се превръща все повече в изкуство и маговете започват да демонстрират своите умения, използвайки най-вече техника, акцентираща върху ловкостта на ръцете. Най-стария документиран фокус е трик с преместването на топчето и чашките. Този фокус изпълняван и до днес е впечатлил холандския художник Йеронимус Бош живял през XV , XVI век, създал картината “Фокусника”.
В годините на Средновековието магьосниците срещат голяма съпротива от страна на църквата. Всичко магично и свръхестествено, за което църквата няма обяснение се е смятало за шарлатанство, вещерство свързано с дявола и е заклеймявано като черна магия. Голяма част от маговете (вещиците) са подложени от Църквата на гонения и за своето спасение те са били принудени да разкрият секретите на своите фокуси, доказвайки че няма нищо свръхестествено, което разбира се намалява очарованието на магичното изкуство.
Годините на инквизицията са тежки за маговете – чрез гонения, изгаряния, обесвания и др. Църквата ограничава влиянието на магичното изкуство върху психологията на масата. В края на XV век (1584 г.), когато ловът на вещици се превръща в кървава баня, е написана първата книга с автор Реджинал Скот в защита на магичното изкуство, която има за цел да разкрие някои от техниките на фокусите и илюзиите като отдели изкуството на Мага от вещерството, което е считано за подвластно на дявола. В книгата за първи път се показва, че магичното изкуство е подчинено на натурализма, законите на физиката, ловкостта на ръцете и заблуда на човешкото око. Това позволява на магичното изкуство да оцелее, превръщайки се вече от изкуство за манипулиране на масите в изкуство за забавление както на простолюдието така и на аристокрацията. Фокусниците по това време са съществували като странстващи артисти по пазари, панаири и карнавали. От този период съществуват вече и писмени биографични сведения за известни фокусници
Айзък Фокс – за произхода му няма сведения, предполага се че е от Лондон. Най-интересният му фокус е “Торбата с яйцата”. Билетът за представлението му е струвал 1 лира, което за онова време представлява изключително висока сума. След смъртта му (1731 г.?) той оставя наследство равняващо се в днешни дни на 1 милион долара.
Филип Бреслав (1726-1783) – фокусник от немско потекло, който развива „Менталната магия“ – способността да чете човешки мисли. За първи път представя свои спектакли в театър (1781 – Хеймаркет Театър в Лондон). Едни от най-популярните му трикове са:
– Яйце, което се телепортира от кутия на сцената в джоба на зрител от публиката…. и обратно;
– Монети, които се телепортират от една кърпичка в друга… и то на голямо разстояние;
– Познаване на дума, която зрител е написал в друга стая;
– Истинска птица излита от счупено яйце;
– Карта за игра се променя в ръцете на зрител;
– Левитиращ пръстен, взет от публиката.
Джузепе Балсамо (1743-1795) – по известен в историята като мистичния Граф дьо Калиостро. Става известен в Европа не само със своето магично изкуство , а и чрез своите умения да лекува. Цялото му съществуване е обвито в мистериозност. За богатството му и за свръх естествените му способности са написани поредица от книги граничещи с легенди. Запазено е дори и изказване на Казанова, според което „талантите му бяха впечатляващи, но аз от самото начало не му повярвах. Според мен, той принадлежеше към породата на гениалните лентяи, които предпочитат шарлатанството пред къртовския труд.”
За графа се носели легенди и клюки. Той имал много почитатели, но още повече – врагове. През 1785 г. в Париж бил обвинен, че е откраднал прочутата кралска огърлица, инкрустирана с 600 диаманта. Графът бил арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства.
Огорченият Калиостро заминал за Лондон, където се представил за италиански полковник на испанска служба. От там той пратил писмо до френската общественост, в което предсказал революцията и разрушаването на Бастилията. В Англия графът бил посветен в масонството.
По-късно граф Калиостро се озовава в Рим, където през 1789 г. е арестуван и осъден на смърт като еретик и мошеник – 2 взаимноизключващи се обвинения. Смъртното наказание е заменено с доживотна присъда. Джузепе Балзамо умира на 26 август 1795г. в затвора на градчето Сан Лео в Апенините.
Бартоломео Боско (1793-1863) – роден е в Торино, учи медицина в Италия и обикалия цяла Европа като професионален илюзионист. Най – известния му трик е фокуса “Чаши и топчета”. Известен е и с фокуса да убие с един изстрел на револвер 12 гълъба, които веднага след това излизат живи и пърхащи. Никой до този момент не е виждал подобно нещо в театър.
Друг ефектен негов фокус бил “Летящото Асо Купи”. Завладява публиката с фокуса си с две пилета – едното бяло другото черно, които се появяват от нищото и на които той разменя главите. Именно заради този фокус през 1838 г., след негово представление, той е остро критикуван от Робер Худен и е обвинен в жестокост и нехуманно отношение към животните. Самия Худен е знаел тайната на трика с пилетата и знаел, че във фокуса няма насилие, но критиката е продиктувана от професионална завист.
През 1863 г. Боско умира в бедност, наследява го неговият син Еужен Боско. За съжаление кариерата на сина му не продължава дълго, той се прострелва в дясната ръка по време на представление.
В началото на XIX век магичните представления се изпълняват в модерно подредени сцени, самите магове в изискано вечерно облекло са господари на сцената и прокарват пътя на поколението на модерното илюзионно изкуство.
Жан Еужен Робер Худен (1805-1871)), роден в Блуи, Франция. Основател на първия Магичен Театър през 1840 г. Париж, смятан за царя на модерното илюзионно изкуство. Известният Хари Худини приема неговото име Houdin като свой аристичен псевдоним. Часовникар по професия той прави различни механични играчки и прилага познанията си по механика във фокусите. Робер Худен е бил първия илюзионист използвал, модерни техники и електричество в своите спектакли. Умеел да завладява публиката си не просто с трикове, а с начина им на представяне. Неговата съпруга също участвала в иновационните му номера, говори се, че той я е спасил от екзекуция от църквата.
Едни от забележителните му номера са “Разрязването на жена”, ”Левитация”, ”Кабалистическия часовникът”, ”Летящата монета” и “Секрета на напитката”. Робер Худен живял за магията и до днес неговият дом е отворен като обществен театър-музей.
Джон Хенри Андерсон (1814-1874), вероятно първия шотландски илюзионист, най-великият шоумен в историята на магичното изкуство, известен като “ Вълшебника на Севера”.
Известен е с фокуса “Хващане на куршум с уста”. Той превръща спектакъла в шоу, първи използва печатането на афиши и средствата на рекламата за популяризиране на спектаклите си.
Днес не всички помнят името на Андерсон, но неговите номера са преживяли и се изпълняват вече 200 години.